Къде беше, момиче, през тези
безкрайни години?
Пропиляни, тъжни и сиви.
Живеех живот във заблуда,
с изкуствено щастие подсладен.
Живеех в дом, построен върху
пясък.
Като фалшив диамант - просто
отблясък.
Сега усещам сърцето отново да бие.
Сега те чакам, броя всяка минута
от спрялото време.
Сега желая, копнея и мисля си само
за тебе.
За теб, красиво пролетно цвете.
© Константин Константинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
благодаря