DogWhisperer (Константин Константинов)
13 22
Oct 11, 2011, 4:22 PM

За теб 

  Poetry » Love
1330 0 4
Къде беше, момиче, през тези
безкрайни години?
Пропиляни, тъжни и сиви.
Живеех живот във заблуда,
с изкуствено щастие подсладен.
Живеех в дом, построен върху
пясък.
Като фалшив диамант - просто
отблясък.
Сега усещам сърцето отново да бие.
Сега те чакам, броя всяка минута
от спрялото време. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Константинов All rights reserved.

Random works
: ??:??