Не зная защо те обичам,
защо винаги мисля за теб.
Затова ли, че в теб аз намерих
човека, за който мечтах?
За това ли, че вечер, когато
проблясват звездите в нощта,
ти идваш при мене в съня ми,
обгърнат от моите мечти!
Пак виждам тези хубави тъмни очи.
Те сякаш ме питат - Дали те обичам?
Пак виждам тези устни, които ми шепнат,
че вече не можеш без мен!
Не зная защо те обичам.
Не зная дали ти ме обичаш,
но моята обич е силна, любими,
по-силна дори от смъртта!
© Лина Иванова Всички права запазени