Nov 26, 2011, 12:46 AM

За теб

  Poetry
756 0 0

Не зная защо те обичам,

защо винаги мисля за теб.

Затова ли, че в теб аз  намерих

човека, за който мечтах?

 

За това ли, че вечер, когато

проблясват звездите в нощта,

ти идваш при мене в съня ми,

обгърнат от моите мечти!

 

Пак виждам тези хубави тъмни очи.

Те сякаш ме питат - Дали те обичам?

Пак виждам тези устни, които ми шепнат,

че вече не можеш без мен!

 

Не зная  защо те обичам.

Не зная дали ти ме обичаш,  

но моята обич е силна, любими,

по-силна дори от смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...