2.12.2011 г., 14:00

За теб...

1.4K 0 3
Думите се изливат като топъл дъжд, дъжд любовен, нежен, дори пламенен... Искам лицето ти да докосна поне веднъж, но копнежът в мен със страх е заменен...
Ако моите думи те уплашат,
ако гръб обърнеш ти... Ако дъхът ми спре бъзмълвен, докато "Сбогом" изговаряш ти...

Не! Не вярвам в това... Вярвам само в тези обещания, в тези слова... Ти ме създаде, ти ме накара да живея. Ти ме накара на всяка твоя дума от радост да се смея.

Ти си моята утеха, ти ме караш да мечтая... Претръпнала в свят, пълен с болка и тъга, която бавно и смразяващо влачи моята душа... Но при мисълта за твоя допир, за твоите слова, с надежда се усмихвам и копнея в нощта...

Въпреки че тези красиви очи не съм срещала, много пъти в съня си съм ги посрещала... А когато нашият ден настъпи... Знам! Моята мечта към мен ще пристъпи...

Потопена в твоите обятия,  ще чуя ритъм нежен от твоите гърди, ще се чувствам като магическа сирена в тайнствени води...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Вескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...