За теб...
Думите се изливат като топъл дъжд,
дъжд любовен, нежен, дори пламенен...
Искам лицето ти да докосна поне веднъж,
но копнежът в мен със страх е заменен...
Ако моите думи те уплашат, ако гръб обърнеш ти... Ако дъхът ми спре бъзмълвен, докато "Сбогом" изговаряш ти...
Не! Не вярвам в това... Вярвам само в тези обещания, в тези слова... Ти ме създаде, ти ме накара да живея. Ти ме накара на всяка твоя дума от радост да се смея.
Ти си моята утеха, ти ме караш да мечтая... Претръпнала в свят, пълен с болка и тъга, която бавно и смразяващо влачи моята душа... Но при мисълта за твоя допир, за твоите слова, с надежда се усмихвам и копнея в нощта...
Въпреки че тези красиви очи не съм срещала, много пъти в съня си съм ги посрещала... А когато нашият ден настъпи... Знам! Моята мечта към мен ще пристъпи...
Потопена в твоите обятия, ще чуя ритъм нежен от твоите гърди, ще се чувствам като магическа сирена в тайнствени води...
Ако моите думи те уплашат, ако гръб обърнеш ти... Ако дъхът ми спре бъзмълвен, докато "Сбогом" изговаряш ти...
Не! Не вярвам в това... Вярвам само в тези обещания, в тези слова... Ти ме създаде, ти ме накара да живея. Ти ме накара на всяка твоя дума от радост да се смея.
Ти си моята утеха, ти ме караш да мечтая... Претръпнала в свят, пълен с болка и тъга, която бавно и смразяващо влачи моята душа... Но при мисълта за твоя допир, за твоите слова, с надежда се усмихвам и копнея в нощта...
Въпреки че тези красиви очи не съм срещала, много пъти в съня си съм ги посрещала... А когато нашият ден настъпи... Знам! Моята мечта към мен ще пристъпи...
Потопена в твоите обятия, ще чуя ритъм нежен от твоите гърди, ще се чувствам като магическа сирена в тайнствени води...
© Надежда Вескова All rights reserved.
