13.07.2012 г., 14:28

За теб

1K 1 4


Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми,
и когато те нямам,
толкова много те нямам,
че от нишките вечност без теб,
свили в грубо кълбо самотата,
си направя две ризи,
не бих ти дала едната.

Но ако сбера
всички късчета обич
във нас неизгубени,
всички двайсет и четири часа безкрайност,
в които те имам,
и толкова много те имам,
че от нишките вечност със теб
си направя две ризи,
с копривена нежност изплетени,
не бих ти дала само едната.
Дарила бих те и с двете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...