За теб
Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми,
и когато те нямам,
толкова много те нямам,
че от нишките вечност без теб,
свили в грубо кълбо самотата,
си направя две ризи,
не бих ти дала едната.
Но ако сбера
всички късчета обич
във нас неизгубени,
всички двайсет и четири часа безкрайност,
в които те имам,
и толкова много те имам,
че от нишките вечност със теб
си направя две ризи,
с копривена нежност изплетени,
не бих ти дала само едната.
Дарила бих те и с двете.
© Христина Мачикян All rights reserved.
