ju58 (Юлия Барашка)
85 267
4.06.2012 г., 10:09 ч.  

За теб 

  Поезия » Любовна
805 0 4

Такава нежност никому не съм дарявала.

Трептя от обич, граничеща със лудост.

От толкова копнеж какво ли с мене става?

Крилца разтварям като пеперуда...


И литвам някъде, а утрото е приказно и светло...

Отпивам глътчица роса от майско цвете.

Отдавам ти се цялата... и е ужасно хубаво,

когато виждам във очите ти небето.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички Ви! Към Антоан: Не е ли по-добре да замълчиш и умна приказка да чуеш ти от други, отколкото да сипеш празнословия? В момента съм настроена да мълча.
  • Написано с цялата красота на женската душа...
    Поздрав!
  • Красиво!!!
  • Ах, какво познато чувство!
Предложения
: ??:??