Обич моя, мили мой,
от теб сърцето ми няма покой.
Будя се нощем сънувах те аз
поглеждам до мен, но няма те там.
Дълги са нощите, гледам в тавана,
спомням си как щастливи бяхме някога двама.
Помня твоята усмивка,
благият ти глас
и как ми казваш ''Влюбен съм в тебе аз''.
И ето идва заранта, но не е щастлива моята душа,
защото теб те няма, няма я и любовта!