Обич моя, мили мой,
от теб сърцето ми няма покой.
Будя се нощем сънувах те аз
поглеждам до мен, но няма те там.
Дълги са нощите, гледам в тавана,
спомням си как щастливи бяхме някога двама.
Помня твоята усмивка,
благият ти глас
и как ми казваш ''Влюбен съм в тебе аз''.
И ето идва заранта, но не е щастлива моята душа,
защото теб те няма, няма я и любовта!
© Ангелина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
