За теб

Обич моя, мили мой,

от теб сърцето ми няма покой.

Будя се нощем сънувах те аз

поглеждам до мен, но няма те там.

Дълги са нощите, гледам в тавана,

спомням си как щастливи бяхме някога двама.

Помня твоята усмивка,

благият ти глас

и как ми казваш ''Влюбен съм в тебе аз''.

И ето идва заранта, но не е щастлива моята душа,

защото теб те няма, няма я и любовта!