30.08.2020 г., 0:16  

За теб!

886 1 1

На кого му трябват игрите,

когато животът е прост,

отпускаме бавно душите

и вдишваме чиста любов!

 

Объркана тичам на плажа,

какво ли се случва не знам?

Потъваш и губиш пак слово,

добре ли си, някъде там?

 

Когато си с мен аз усещам,

живота прекрасен и див,

намирайки себе си в теб,

летейки във всеобщия мир!

 

Върни се, докосни ме и гледай,

разцъфвам и раждам се пак,

готова за полет далечен,

обичайки целия свят!

 

Мълчанието твое говори,

че нещо се случва във теб,

дерзай, аз вярвам, че ти ще намериш,

все някой ден космоса твой! ️

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...