Aug 30, 2020, 12:16 AM  

За теб!

  Poetry » Love
887 1 1

На кого му трябват игрите,

когато животът е прост,

отпускаме бавно душите

и вдишваме чиста любов!

 

Объркана тичам на плажа,

какво ли се случва не знам?

Потъваш и губиш пак слово,

добре ли си, някъде там?

 

Когато си с мен аз усещам,

живота прекрасен и див,

намирайки себе си в теб,

летейки във всеобщия мир!

 

Върни се, докосни ме и гледай,

разцъфвам и раждам се пак,

готова за полет далечен,

обичайки целия свят!

 

Мълчанието твое говори,

че нещо се случва във теб,

дерзай, аз вярвам, че ти ще намериш,

все някой ден космоса твой! ️

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...