Aug 30, 2020, 12:16 AM  

За теб!

  Poetry » Love
898 1 1

На кого му трябват игрите,

когато животът е прост,

отпускаме бавно душите

и вдишваме чиста любов!

 

Объркана тичам на плажа,

какво ли се случва не знам?

Потъваш и губиш пак слово,

добре ли си, някъде там?

 

Когато си с мен аз усещам,

живота прекрасен и див,

намирайки себе си в теб,

летейки във всеобщия мир!

 

Върни се, докосни ме и гледай,

разцъфвам и раждам се пак,

готова за полет далечен,

обичайки целия свят!

 

Мълчанието твое говори,

че нещо се случва във теб,

дерзай, аз вярвам, че ти ще намериш,

все някой ден космоса твой! ️

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...