Aug 30, 2020, 12:16 AM  

За теб!

  Poetry » Love
895 1 1

На кого му трябват игрите,

когато животът е прост,

отпускаме бавно душите

и вдишваме чиста любов!

 

Объркана тичам на плажа,

какво ли се случва не знам?

Потъваш и губиш пак слово,

добре ли си, някъде там?

 

Когато си с мен аз усещам,

живота прекрасен и див,

намирайки себе си в теб,

летейки във всеобщия мир!

 

Върни се, докосни ме и гледай,

разцъфвам и раждам се пак,

готова за полет далечен,

обичайки целия свят!

 

Мълчанието твое говори,

че нещо се случва във теб,

дерзай, аз вярвам, че ти ще намериш,

все някой ден космоса твой! ️

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...