ЗА ТЕБ
ЗА ТЕБ
За мен са уличките калдъръмени,
с блестящи отражения на
Слънце – злато.
За мен са козите пътеки стръмни,
изпросени от неуморната
вълшебница Ерато.
За мен са песните по съмнало,
прегръдките ти - веща
приказна безбрежност.
За мен са корабни платна разгънати,
пътуващи към раждането
на онази свята нежност.
За мене и скалите разтрошаваш.
За мене покоряваш стръмнините.
За мен слова прекрасни сътворяваш.
За мене брод опъваш през реките.
За теб е пламнала искра от огъня,
в самотни тъжни нощи
край огнището.
За теб е извора от снегове подгонен,
превърнал ромона си
в стара истина.
За теб звездите всяка нощ целуват
цветните ми сънища
преди зори избистрени.
За тебе бисерни морета се вълнуват
с косите на сирените
от страст разискрени.
За тебе огъня понасям в шепи сладостни.
За тебе нестихващ, бурен поток опитомявам.
За теб звезди, Плеяди паля радостни.
За теб океани и морета подлудявам.
19.02.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
