14.03.2005 г., 15:32

За теб

1.8K 0 3

   С усмивка те посрещнах...
   И любовни писма написах -
   за теб, за факта, че те срещнах.
   Ти дойде във монотонния ми ден,
   подари ми слънцето, звездите
   и сърцето ти нашепна, че завинаги ще бъде с мен.
   С поглед всичко в мене преобърна
   и разбрах, аз след тебе че ще тръгна.
   Думите за теб и мене са ненужни -
   ти четеш във моето серце.
   В нас дивеят страсти южни.
   Заради теб е синьо моето небе,
   без теб би било сиво и мрачно.
   Ти си слънцето, огряло моето лице
   и като звезда блестящо то не би било нивга нещастно.
   Ти си мотивът, поради които живея.
   Ти си любовта за която отдавна копнея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението е чудесно Остави я ти тая оценка, тя не е важна, а ако въпросния оценяващ си мисли, че прави нещо... жестоко се лъже Това са си полувинчати работи, започнал нещо пък не го довършил
    Оценката е важна когато е дадена с добро не със зло Така че мила ми Тиди отпусни се и забрави за нея, наслаждавай се на доброто стихотворение, но не прекалено много, след това го забрави и напиши по-хубаво и по-хубави, и по-хубави...
  • АУУУУУ калко силна оценка си писал ,направо.....Би ли ми обяснил засхто ти "хареса " толкова забележително?Благодаря ти
  • Радвм се цхе ти харесва

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...