За теб и в теб живея
От ехо ... чупят се дървесните чадъри,
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи
по края, в белия контур леко кървят.
По гънки фино се ратварят шепот мисли,
кервани дълги покрай нас са и вървят.
Съшивам крехките значими междуредия
и вия в търсене на смисъла до шир.
От виното и хляба същноста щом свия
парченце обич съм в торбата на пастир.
Така душата искам в твойта да открия,
в пътеки пъстри от библейски светове.
По тях ... мечтите си до дъно да изпия
и да съм изворче от житни класове.
До тебе утрото от звън, до звън да будя,
в остатък време обичта си да засея!
На любовта ти, през сърце да се осъдя
и теб задъхано през дните да копнея!
(Обичам те ... за теб и ... в теб живея ...)
© Йоанна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
чета си ги сутрин, преди работа, с кафето и ме ободряват
голям талант си!!! -
Така добре си "съшила"обичта си,че останах без дъх и аз!Пак!
-
Винаги ли?
Не е нужно да е винаги, но щом казваш -
какви чудеса само могат да натворят дарбата и голямото сърце, неможеш да ме изненадаш-каквото прочета, винаги ми харесва!!! 6!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и се усмихвам Мира на стичхчето с кафе сутрин
и аз така правя - та и цигара паля даже