За теб и в теб живея
От ехо ... чупят се дървесните чадъри,
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи
по края, в белия контур леко кървят.
По гънки фино се ратварят шепот мисли,
кервани дълги покрай нас са и вървят.
Съшивам крехките значими междуредия
и вия в търсене на смисъла до шир.
От виното и хляба същноста щом свия
парченце обич съм в торбата на пастир.
Така душата искам в твойта да открия,
в пътеки пъстри от библейски светове.
По тях ... мечтите си до дъно да изпия
и да съм изворче от житни класове.
До тебе утрото от звън, до звън да будя,
в остатък време обичта си да засея!
На любовта ти, през сърце да се осъдя
и теб задъхано през дните да копнея!
(Обичам те ... за теб и ... в теб живея ...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
Съшиваме се всеки ден Веси,
