За теб любов
Любов , много често летях на крилете ти,
издигах се, спусках се в нощния мрак,
достигах звездите и носех в нозете ти,
на моята вярност направих ги знак!
Докоснах луната в безлунните замъци,
през облаци сънена грейваше тя
и сякаш във стаята лумваха пламъци,
на теб подарих аз любов светлина.
Във топлите дни си запридах от слънцето
най-нежните нишки от златна роса,
във всяка от тях бе на огъня зрънцето,
което дарявах ти с мойта душа.
Но вече не искам любов луди полети,
а сгушена искам под твоите криле,
с теб да посрещам белите пролети,
с теб да осъмвам сърце до сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
