За теб, майко

Една жена си спомням пак, как с мен е постоянно.
Една жена, тъй чиста и добра.
Една жена се върна пак обратно
нежна като утринна роса.

Една жена, майчица грижовна, гали ме с очичките си топли.
Една жена си, която ми показва камъка, за да не се спъна.
Майчице, като ми е трудно, пак чувам горещите ти вопли,
след като знам, че си зад мен, не ще се прегъна.

Майко, ах как знам, майко, че си минала по този стръмен път
и не искаш аз по него пак да мина.
Но, майко, знай, че животът ни е кръстопът
и има грешки, през които трябва да премина.

Знам, ангел мой, че неведнъж съм пълнила твоето сърце
с бури, сълзи, камъни хапливи.
Съжалявам, но аз съм просто едно объркано дете,
което се излъгва по усмивчици игриви.

Някога ми казаха, че ангели е нямало и няма и да има.
Но знам, майко, това е безкористна лъжа невярна.
Ти си този ангел, който и до днес ми дава сила,
ти си добротата в мен безкрайна.

Знам, мамо, пак греша и винаги ще греша, защото съм човек.
Лошо е това, но ми е много по-леко, защото знам, че мога да се облегна на твоето изморено рамо.
Знам, че винаги в теб ще намеря лек,
а тези сълзи ще бъдат спомен само.

Мила моя мамо, бяхме твърде дълго време разделени.
Но те намерих и никога не ще те изпусна, ти си моето лято.
Виждам пак тези коси лъжливи - пак са побелели,
но само аз знам за твоето сърце свято.

Обичам те и искам да ти благодаря за всички грижи, които си ми отделила.
Обичам те, моя светеща икона.
Обичам те, нищо, че вече съм се променила.
Благодаря ти за твоята опора.

Само аз знам, че по-добра майка от моята не ще да има и не е измама.
Само аз зная, че си една прекрасна жена.
Искам с теб да съм пряма.
Друга майка като тебе няма!