Apr 18, 2007, 10:25 AM

За теб, майко

  Poetry
819 0 2
Една жена си спомням пак, как с мен е постоянно.
Една жена, тъй чиста и добра.
Една жена се върна пак обратно
нежна като утринна роса.

Една жена, майчица грижовна, гали ме с очичките си топли.
Една жена си, която ми показва камъка, за да не се спъна.
Майчице, като ми е трудно, пак чувам горещите ти вопли,
след като знам, че си зад мен, не ще се прегъна.

Майко, ах как знам, майко, че си минала по този стръмен път
и не искаш аз по него пак да мина.
Но, майко, знай, че животът ни е кръстопът
и има грешки, през които трябва да премина.

Знам, ангел мой, че неведнъж съм пълнила твоето сърце
с бури, сълзи, камъни хапливи.
Съжалявам, но аз съм просто едно объркано дете,
което се излъгва по усмивчици игриви.

Някога ми казаха, че ангели е нямало и няма и да има.
Но знам, майко, това е безкористна лъжа невярна.
Ти си този ангел, който и до днес ми дава сила,
ти си добротата в мен безкрайна.

Знам, мамо, пак греша и винаги ще греша, защото съм човек.
Лошо е това, но ми е много по-леко, защото знам, че мога да се облегна на твоето изморено рамо.
Знам, че винаги в теб ще намеря лек,
а тези сълзи ще бъдат спомен само.

Мила моя мамо, бяхме твърде дълго време разделени.
Но те намерих и никога не ще те изпусна, ти си моето лято.
Виждам пак тези коси лъжливи - пак са побелели,
но само аз знам за твоето сърце свято.

Обичам те и искам да ти благодаря за всички грижи, които си ми отделила.
Обичам те, моя светеща икона.
Обичам те, нищо, че вече съм се променила.
Благодаря ти за твоята опора.

Само аз знам, че по-добра майка от моята не ще да има и не е измама.
Само аз зная, че си една прекрасна жена.
Искам с теб да съм пряма.
Друга майка като тебе няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....