За теб (посветено)
1.2K
0
0
Ти ме караш да се будя нощем.
Виновен си за моята любов!
И виждам как нежно ме прегръщаш...
ала само в моята мечта.
Усещам, когато ме търсиш -
от самотата наранен.
Ала стоя някак безмълвно -
искам да мога да вярвам в теб!
Без да питаш, ме разтапяш
с погледа си син, горещ.
Всичко в мене разучаваш,
като по книга с интересен текст.
Как всичко е прекрасно, когато си до мен.
Ала сега те няма и пиша тези редове.
Бих скрила луната, за да видя твоето лице.
И няма да изчезне светлината,
ти ще грееш нощ и ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
