Ти ме караш да се будя нощем.

Виновен си за моята любов!

И виждам как нежно ме прегръщаш...

ала само в моята мечта.

Усещам, когато ме търсиш -

от самотата наранен.

Ала стоя някак безмълвно -

искам да мога да вярвам в теб!

Без да питаш, ме разтапяш
с погледа си син, горещ.

Всичко в мене разучаваш,

като по книга с интересен текст.

Как всичко е прекрасно, когато си до мен.

Ала сега те няма и пиша тези редове.

Бих скрила луната, за да видя твоето лице.

И няма да изчезне светлината,

ти ще грееш нощ и ден!