За теб танцуваше луната
За теб танцуваше луната
За теб танцуваше луната
и времето бе спряло без мечти.
За тебе страдаше душата,
вървях под уличните светлини.
Поглеждах светлите прозорци –
хармония и тишина.
Зад моите са само сенки,
напразно търсещи страстта.
И чувах „Лунната соната“
със нежните си звуци ме плени.
Как омагьосва красотата,
забравих тъжните дъждовни дни!
Прибрах се вкъщи неразбрана.
Изчезнаха красивите звезди.
Луната бе съвсем пияна…
Не исках и Бетовен да звучи.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
