За теб танцуваше луната
и времето бе спряло без мечти.
За тебе страдаше душата,
вървях под уличните светлини.
Поглеждах светлите прозорци –
хармония и тишина.
Зад моите са само сенки,
напразно търсещи страстта.
И чувах „Лунната соната“
със нежните си звуци ме плени.
Как омагьосва красотата,
забравих тъжните дъждовни дни! ...