За Теб, за Мен...
"Ти зад седем морета се бавиш, седем рани те водят при мене, че от всичките земни пристанища само в моето има спасение." /Милена Лилова/
За Теб, за Мен...
И ако можеш – опиши го с думи.
На мен дъхът ми вече не достига.
Това, което става помежду ни
не е за стих, ами за цяла книга.
И ако можеш – отрезви ума си,
а после дай рецептата на всеки,
та мислите, когато си поръси,
да не криви по грешните пътеки.
Кое пък му е грешното обаче?
Сърцата безразсъдно галопират.
Но по-добре така! Поне не плачат
и смисъл за туптене си намират.
И няма да е лесно – обещах!
На тишината упреците чувам
римува те със „болка” и със „страх”,
а аз пък със дъха си те римувам.
През девет планини в десета бягай,
когато като мъж ме пожелаваш,
до Самотата всяка вечер лягай,
и чувствата недей да си признаваш...
Платено ще е. Без да бъде пито.
Но стиховете ще говорят нощем
за теб... за мен... за устните, които
със своите не си докоснал още.
Павлина Соколова
късна любов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
