Пиша тези редове,
защото ти повярвах безусловно,
защото спира моето сърце,
когато твоето е болно...
и всичко мое, за което ти не знаеш,
ще дам на тебе, щом го пожелаеш...
Приятелката, дето те обича,
но ти това не го разбра,
приятелката, дето няма
никога да стигне до върха.
Приятелката, дето е робиня
на твойте думи и сълзи,
приятелката, дето от твойта болка я боли.
Пиша тези редове,
защото те избрах от всички,
защото не желая вече
да съм приятелка в кавички.
За теб – момичето със нежните очи,
повтарящо без смисъл твоите думи,
за себе си съм огън без искри,
изгарящ всичко помежду ни...
© Може би закъсняла Всички права запазени