За тебе
Посякох ръцете си, дето посегнаха
към тебе, за тебе...
Избодох очите си, когато прогледнаха
отново за тебе. За тебе...
Зазидах езика си, щом проговори
две думи от нежност за тебе...
Косите си на гарван в перата престорих,
перо за да пратя до тебе...
Заших си устата с обесни въжета...
Щом не мога да стигна до тебе -
и до мен да не стигне никой, където
всичко е само за тебе...
Събух си обувките. Няма да ходя
по света да те търся и плача!
Без нозе съм останала по тебе да бродя...
Тук съм сега. Стоя и те чакам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
