Mar 18, 2011, 10:33 PM

За тебе

  Poetry » Love
1K 0 3

Посякох ръцете си, дето посегнаха

към тебе, за тебе...

Избодох очите си, когато прогледнаха

отново за тебе. За тебе...


Зазидах езика си, щом проговори

две думи от нежност за тебе...

Косите си на гарван в перата престорих,

перо за да пратя до тебе...


Заших си устата с обесни въжета...

Щом не мога да стигна до тебе -

и до мен да не стигне никой, където

всичко е само за тебе...


Събух си обувките. Няма да ходя

по света да те търся и плача!

Без нозе съм останала по тебе да бродя...

Тук съм сега. Стоя и те чакам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...