За тебе Божество бях аз...
За тебе Божество бях аз...
В очите ти блещукаха звезди -
сияйни, малко лудички дори,
щом любовта се сви във нас.
До мен заставаше като дете,
което чудеса съзира,
поглъщаше ме с поглед озарен
и дивно къпеше го в мене...
И тъй заразно бе това,
не исках, но се влюбих в теб.
Дали миражът ни събра
или пък онзи тих куплет?
Течаха месеци, години...
Красиво чувство бе това...
Заспивах, гушната до тебе
и приказно потъвах във съня.
Люлееше ме в нежна люлка,
приспиваше ме кат' дете,
и галеше ме с нежни пръсти,
забравил, че си уморен...
А кожите ни се топяха,
прегърнати до сутринта,
телата прелестно шептяха
прекрасен химн на Любовта.
Ах, тези утрини вълшебни...
не ще забравя никой път,
в които със целувки верни
покриваше ти мойта плът...
Отминаха години оттогава,
но често спомням си за теб...
Такава обич има ли забрава
едва ли, в мене си роден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
