За тебе пиша тези стихове,
сама съм с този къс хартия.
И със треперещи ръце
умората опитвам да надвия.
Сълзи в очите ми напират,
душата ми е в тези редове.
Неистова любов от тях извира
и нищо не може да я спре.
За тебе пиша и за тебе дишам -
душата ми е твоя, виж я!
И върху този къс хартия
опитвам чувствата си да разкрия.
За тебе пиша тези стихове,
макар да зная - късно е.
Изгубих твоето сърце,
сега в душата пусто е.
© Надя Уорендър Всички права запазени