За тебе пиша тези стихове,
сама съм с този къс хартия.
И със треперещи ръце
умората опитвам да надвия.
Сълзи в очите ми напират,
душата ми е в тези редове.
Неистова любов от тях извира
и нищо не може да я спре.
За тебе пиша и за тебе дишам -
душата ми е твоя, виж я!
И върху този къс хартия
опитвам чувствата си да разкрия.
За тебе пиша тези стихове,
макар да зная - късно е.
Изгубих твоето сърце,
сега в душата пусто е.
© Надя Уорендър All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
