За тебе пиша тези стихове,
сама съм с този къс хартия.
И със треперещи ръце
умората опитвам да надвия.
Сълзи в очите ми напират,
душата ми е в тези редове.
Неистова любов от тях извира
и нищо не може да я спре.
За тебе пиша и за тебе дишам -
душата ми е твоя, виж я!
И върху този къс хартия
опитвам чувствата си да разкрия.
За тебе пиша тези стихове,
макар да зная - късно е.
Изгубих твоето сърце,
сега в душата пусто е.
© Надя Уорендър All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
