За твойта свобода
530
0
2
Твойта свобода дали ми е посилна,
плът от кал, съдрана жива от полето,
причерняло, притаило дъх небето,
буря лятна, бременна със летен град,
вулкан тресе се в неизбила смрад и гной.
Със треперещи ръце, изкривило се лице,
с нож посягам, режа нервно без сърце,
вериги, приковали ме към моя беден свят,
не са вериги, а въжета живи, вразумени,
в тях пулсира само самота, жалка и без цвят.
Захвърлям ножа затъпял и много овехтял,
останал съм без нищо вече под ръка,
започвам да гриза, яростта да озаптя,
ще олющя, няма как, дори и няколко влакна,
малко е, но знам, по-близо е до твойта свобода.
плът от кал, съдрана жива от полето,
причерняло, притаило дъх небето,
буря лятна, бременна със летен град,
вулкан тресе се в неизбила смрад и гной.
Със треперещи ръце, изкривило се лице,
с нож посягам, режа нервно без сърце,
вериги, приковали ме към моя беден свят,
не са вериги, а въжета живи, вразумени,
в тях пулсира само самота, жалка и без цвят.
Захвърлям ножа затъпял и много овехтял,
останал съм без нищо вече под ръка,
започвам да гриза, яростта да озаптя,
ще олющя, няма как, дори и няколко влакна,
малко е, но знам, по-близо е до твойта свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Антонов Всички права запазени
