Oct 22, 2011, 10:59 AM
За твойта свобода
411
0
2
Твойта свобода дали ми е посилна,
плът от кал, съдрана жива от полето,
причерняло, притаило дъх небето,
буря лятна, бременна със летен град,
вулкан тресе се в неизбила смрад и гной.
Със треперещи ръце, изкривило се лице,
с нож посягам, режа нервно без сърце,
вериги, приковали ме към моя беден свят,
не са вериги, а въжета живи, вразумени,
в тях пулсира само самота, жалка и без цвят.
Захвърлям ножа затъпял и много овехтял,
останал съм без нищо вече под ръка,
започвам да гриза, яростта да озаптя,
ще олющя, няма как, дори и няколко влакна,
малко е, но знам, по-близо е до твойта свобода.
плът от кал, съдрана жива от полето,
причерняло, притаило дъх небето,
буря лятна, бременна със летен град,
вулкан тресе се в неизбила смрад и гной.
Със треперещи ръце, изкривило се лице,
с нож посягам, режа нервно без сърце,
вериги, приковали ме към моя беден свят,
не са вериги, а въжета живи, вразумени,
в тях пулсира само самота, жалка и без цвят.
Захвърлям ножа затъпял и много овехтял,
останал съм без нищо вече под ръка,
започвам да гриза, яростта да озаптя,
ще олющя, няма как, дори и няколко влакна,
малко е, но знам, по-близо е до твойта свобода.
© Антон Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти!
-
" Не са вериги, а въжета живи..."
За любовта трябва свобода. Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
