24.02.2009 г., 18:12

За твоята победа

888 0 3
Дори не се обърнах за последно,
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...

През сълзи ти казах "чао",
а ти усмихна се неоправдан.
Душата ми, покрита с черно одеяло,
потъваше в бездънен океан...

В теб една сълза дори не трепна,
за разлика от мен, теб не те болеше.
Не чу сърцето ми, че нещо ти прошепна,
то не шепнеше, а чак крещеше...

Но какво ли ти каза, дори и то не помни.
В мъгли се губят всички спомени сега.
Капка кръв от сърцето ми се рони
и пиша с кървави ръце тези слова...

Искаше само да те забравя, нали?
Искаше да не ти преча на свободата.
Не ти пукаше, че за теб ме боли.
И сега за теб съм непозната...

Това ли в замяна ще ми върнеш?
Безразличие и поглед студен...
След цялата тази любов,
която живееше и още живее в мен...

А аз за твоята победа ще ти подаря
душата си, стъпчи я, щом допуснах да си сам.
Вземи последната ми капка кръв,
аз нямам какво друго да ти дам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...