За твоята победа
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...
През сълзи ти казах "чао",
а ти усмихна се неоправдан.
Душата ми, покрита с черно одеяло,
потъваше в бездънен океан...
В теб една сълза дори не трепна,
за разлика от мен, теб не те болеше.
Не чу сърцето ми, че нещо ти прошепна,
то не шепнеше, а чак крещеше...
Но какво ли ти каза, дори и то не помни.
В мъгли се губят всички спомени сега.
Капка кръв от сърцето ми се рони
и пиша с кървави ръце тези слова...
Искаше само да те забравя, нали?
Искаше да не ти преча на свободата.
Не ти пукаше, че за теб ме боли.
И сега за теб съм непозната...
Това ли в замяна ще ми върнеш?
Безразличие и поглед студен...
След цялата тази любов,
която живееше и още живее в мен...
А аз за твоята победа ще ти подаря
душата си, стъпчи я, щом допуснах да си сам.
Вземи последната ми капка кръв,
аз нямам какво друго да ти дам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени