24.02.2009 г., 18:12

За твоята победа

890 0 3
Дори не се обърнах за последно,
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...

През сълзи ти казах "чао",
а ти усмихна се неоправдан.
Душата ми, покрита с черно одеяло,
потъваше в бездънен океан...

В теб една сълза дори не трепна,
за разлика от мен, теб не те болеше.
Не чу сърцето ми, че нещо ти прошепна,
то не шепнеше, а чак крещеше...

Но какво ли ти каза, дори и то не помни.
В мъгли се губят всички спомени сега.
Капка кръв от сърцето ми се рони
и пиша с кървави ръце тези слова...

Искаше само да те забравя, нали?
Искаше да не ти преча на свободата.
Не ти пукаше, че за теб ме боли.
И сега за теб съм непозната...

Това ли в замяна ще ми върнеш?
Безразличие и поглед студен...
След цялата тази любов,
която живееше и още живее в мен...

А аз за твоята победа ще ти подаря
душата си, стъпчи я, щом допуснах да си сам.
Вземи последната ми капка кръв,
аз нямам какво друго да ти дам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...