За твоята победа
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...
През сълзи ти казах "чао",
а ти усмихна се неоправдан.
Душата ми, покрита с черно одеяло,
потъваше в бездънен океан...
В теб една сълза дори не трепна,
за разлика от мен, теб не те болеше.
Не чу сърцето ми, че нещо ти прошепна,
то не шепнеше, а чак крещеше...
Но какво ли ти каза, дори и то не помни.
В мъгли се губят всички спомени сега.
Капка кръв от сърцето ми се рони
и пиша с кървави ръце тези слова...
Искаше само да те забравя, нали?
Искаше да не ти преча на свободата.
Не ти пукаше, че за теб ме боли.
И сега за теб съм непозната...
Това ли в замяна ще ми върнеш?
Безразличие и поглед студен...
След цялата тази любов,
която живееше и още живее в мен...
А аз за твоята победа ще ти подаря
душата си, стъпчи я, щом допуснах да си сам.
Вземи последната ми капка кръв,
аз нямам какво друго да ти дам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тайнствената Все права защищены