За тях (на изоставените български деца)
Няма кой ръчичките премръзнали
да стопли щом измръзнат вечер те
няма кой усмивките посърнали
да върне пак на детското лице
Няма кой сълзите бистри да изтрие щом бликнат в плахите очи няма кой в студена нощ да ги завие и приказка вълшебна тихо да реди
Няма щастие за тях ни радост не са създадени за тях игри За тях е отредено все да страдат но нас не ни вълнува колко ги боли
Нали за себе си добре сме и това е всичко подслон храна милувка и подкрепа - това го имаме и сме така себични че стигнали сме до най-зверската свирепост
А колко малко искат те от нас - децата изоставени по домовете претогната ръка и нежност час но вечно "вързани ни са ни ръцете"
Няма кой сълзите бистри да изтрие щом бликнат в плахите очи няма кой в студена нощ да ги завие и приказка вълшебна тихо да реди
Няма щастие за тях ни радост не са създадени за тях игри За тях е отредено все да страдат но нас не ни вълнува колко ги боли
Нали за себе си добре сме и това е всичко подслон храна милувка и подкрепа - това го имаме и сме така себични че стигнали сме до най-зверската свирепост
А колко малко искат те от нас - децата изоставени по домовете претогната ръка и нежност час но вечно "вързани ни са ни ръцете"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кали Накова Всички права запазени
