Няма кой ръчичките премръзнали
да стопли щом измръзнат вечер те
няма кой усмивките посърнали
да върне пак на детското лице
Няма кой сълзите бистри да изтрие
щом бликнат в плахите очи
няма кой в студена нощ да ги завие
и приказка вълшебна тихо да реди
Няма щастие за тях ни радост
не са създадени за тях игри
За тях е отредено все да страдат
но нас не ни вълнува колко ги боли ...