10 ene 2012, 20:07
За тях (на изоставените български деца)
Няма кой ръчичките премръзнали
да стопли щом измръзнат вечер те
няма кой усмивките посърнали
да върне пак на детското лице
Няма кой сълзите бистри да изтрие
щом бликнат в плахите очи
няма кой в студена нощ да ги завие
и приказка вълшебна тихо да реди
Няма щастие за тях ни радост
не са създадени за тях игри
За тях е отредено все да страдат
но нас не ни вълнува колко ги боли
Нали за себе си добре сме и това е всичко
подслон храна милувка и подкрепа -
това го имаме и сме така себични
че стигнали сме до най-зверската свирепост
А колко малко искат те от нас -
децата изоставени по домовете
претогната ръка и нежност час
но вечно "вързани ни са ни ръцете"
© Кали Накова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво,докато четях душата ми трепереше, БОЛКАТА Е МНОГО ГОЛЯМА
-
......................
-
Мило момиче, щом на тази крехка възраст те боли за тези дечица, то ти си от Човеците, които аз дълбоко уважавам, защото са на изчезване.
Уловила си болката и дълбоко ме развълнува! -
Толкова болка!
-
харесах!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
децата изоставени по домовете
претогната ръка и нежност час
но вечно "вързани ни са ни ръцете""
За жалост това е действителността!Развълнува ме стиха ти и ме докосна!Много добре си проникнала и описала един толкова наболял проблем!Трябва хората да се обединяват, да помагат, и подават ръка на тези деца за да могат да съществуват нормално и да имат като всички мечти! Поздравявам те за силния и истински стих!