10 янв. 2012 г., 20:07
За тях (на изоставените български деца)
Няма кой ръчичките премръзнали
да стопли щом измръзнат вечер те
няма кой усмивките посърнали
да върне пак на детското лице
Няма кой сълзите бистри да изтрие
щом бликнат в плахите очи
няма кой в студена нощ да ги завие
и приказка вълшебна тихо да реди
Няма щастие за тях ни радост
не са създадени за тях игри
За тях е отредено все да страдат
но нас не ни вълнува колко ги боли
Нали за себе си добре сме и това е всичко
подслон храна милувка и подкрепа -
това го имаме и сме така себични
че стигнали сме до най-зверската свирепост
А колко малко искат те от нас -
децата изоставени по домовете
претогната ръка и нежност час
но вечно "вързани ни са ни ръцете"
© Кали Накова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво,докато четях душата ми трепереше, БОЛКАТА Е МНОГО ГОЛЯМА
-
......................
-
Мило момиче, щом на тази крехка възраст те боли за тези дечица, то ти си от Човеците, които аз дълбоко уважавам, защото са на изчезване.
Уловила си болката и дълбоко ме развълнува! -
Толкова болка!
-
харесах!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
децата изоставени по домовете
претогната ръка и нежност час
но вечно "вързани ни са ни ръцете""
За жалост това е действителността!Развълнува ме стиха ти и ме докосна!Много добре си проникнала и описала един толкова наболял проблем!Трябва хората да се обединяват, да помагат, и подават ръка на тези деца за да могат да съществуват нормално и да имат като всички мечти! Поздравявам те за силния и истински стих!