10 янв. 2012 г., 20:07

За тях (на изоставените български деца)

1.2K 0 6
Няма кой ръчичките премръзнали  да стопли щом измръзнат вечер те няма кой усмивките посърнали  да върне пак на детското лице
Няма кой сълзите бистри да изтрие щом бликнат в плахите очи няма кой в студена нощ да ги завие и приказка вълшебна тихо да реди
Няма щастие за тях ни радост  не са създадени за тях игри  За тях е отредено все да страдат  но нас не ни вълнува колко ги боли
Нали за себе си добре сме и това е всичко  подслон храна милувка и подкрепа -  това го имаме и сме така себични   че стигнали сме до най-зверската свирепост
А колко малко искат те от нас -  децата изоставени по домовете претогната ръка и нежност час но вечно "вързани ни са ни ръцете"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кали Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А колко малко искат те от нас -
    децата изоставени по домовете
    претогната ръка и нежност час
    но вечно "вързани ни са ни ръцете""

    За жалост това е действителността!Развълнува ме стиха ти и ме докосна!Много добре си проникнала и описала един толкова наболял проблем!Трябва хората да се обединяват, да помагат, и подават ръка на тези деца за да могат да съществуват нормално и да имат като всички мечти! Поздравявам те за силния и истински стих!
  • Браво,докато четях душата ми трепереше, БОЛКАТА Е МНОГО ГОЛЯМА
  • ......................
  • Мило момиче, щом на тази крехка възраст те боли за тези дечица, то ти си от Човеците, които аз дълбоко уважавам, защото са на изчезване.
    Уловила си болката и дълбоко ме развълнува!
  • Толкова болка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....