18.08.2016 г., 0:32

За тъжните поеми...

457 0 5

 

За тъжните поеми...

 

Защото само мига е истина и значение и това се осъзнава...

 

 

Защото на душата се присмиваха,
защото лоялността я заобикаляше,
защо писалката и е благословена,
с любов и живот, въпреки мъката и...
 
Защото сърцето и сълзите преодолява

и търси щастието си, в името му се бори,
защото това, което тя жадува някога е било,

или още не се случило и търси сила и вяра...

 

Защото не може да понесе да няма тъга,

която да не храни със любов, и тя също нея...

защото въпреки обидата, предателството

и болката, нея я интерсува само да обича

въпреки тъгата, която е имало, има и ще има...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...