За тъжните поеми...
Защото само мига е истина и значение и това се осъзнава...
Защото на душата се присмиваха,
защото лоялността я заобикаляше,
защо писалката и е благословена,
с любов и живот, въпреки мъката и...
Защото сърцето и сълзите преодолява
и търси щастието си, в името му се бори,
защото това, което тя жадува някога е било,
или още не се случило и търси сила и вяра...
Защото не може да понесе да няма тъга,
която да не храни със любов, и тя също нея...
защото въпреки обидата, предателството
и болката, нея я интерсува само да обича
въпреки тъгата, която е имало, има и ще има...
© Лили Вълчева Всички права запазени