За утре
За утре
Като хляб прегорял,
като старо сметало,
като прашен клавиш
на забравен роял,
отчуждено лежи,
разпилян и ненужен,
избелелият стих
на копнеж преболял.
И по малкия лист –
изтъняла черупка,
разпознавам едва
онемели слова,
приютили сълза,
отеснели от чувства,
от внезапен порой
неразбрана следа.
Като връх на лоза,
като дива череша,
като извор и песен,
пожелали безкрай,
оцеляват във мен,
не на листа опушен,
непокорният миг
и безумният бяг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
