За утре
Като хляб прегорял,
като старо сметало,
като прашен клавиш
на забравен роял,
отчуждено лежи,
разпилян и ненужен,
избелелият стих
на копнеж преболял.
И по малкия лист –
изтъняла черупка,
разпознавам едва
онемели слова,
приютили сълза,
отеснели от чувства,
от внезапен порой
неразбрана следа.
Като връх на лоза,
като дива череша,
като извор и песен,
пожелали безкрай,
оцеляват във мен,
не на листа опушен,
непокорният миг
и безумният бяг...
© Доли All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
