За утре
За утре
Като хляб прегорял,
като старо сметало,
като прашен клавиш
на забравен роял,
отчуждено лежи,
разпилян и ненужен,
избелелият стих
на копнеж преболял.
И по малкия лист –
изтъняла черупка,
разпознавам едва
онемели слова,
приютили сълза,
отеснели от чувства,
от внезапен порой
неразбрана следа.
Като връх на лоза,
като дива череша,
като извор и песен,
пожелали безкрай,
оцеляват във мен,
не на листа опушен,
непокорният миг
и безумният бяг...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
