За утрото с усмивка
Пепел от пепел.
Прах от прахта...
Така започва,
една нелепа игра.
Която за жалост-
показва какви сме...
Как злобата с нас,
се е сляла...!
И от хора добри,
въкулаци от нас
е създала.
Злобеем за всичко!?
И с ревност рушим.
Туй дето с любов -
на нас са го дали.
Рушиме душите си.
Сърцата си крием...
Другите портим,
и доноси пишем
за тях...
А после се хвалим!
Затуй че рушим?
-Децата ни също ,
се справят с това...
И перфектно запомнят.
Злъчта излята от нас.
Простете но спрете...
И хора бъдете!
И нека на посева
бъдем зърната...
И на сушата ,
бъдем дъжда!
Аз искам и вярвам.
Че след тъмната нощ,
утрото светло...,
с усмивка ще стопли!?
И най злият от нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
,Доче
