29.03.2023 г., 10:29

За вас

616 5 4

За вас аз пиша и обличам

речта си волна с красота!

Слова подреждам, в тях се вричам.

Обидите зашивайте с игла.

 

Бъдете капката роса в тревата,

на славея бъдете в песента.

Бъдете облак бял във небесата

и теменужен валс на песента.

 

Бъдете чувствени и благородни,

бъдете част от морава дъга.

Във радост да кипи душата ви,

и в дъхавия танц на пролетта!

 

За вас аз пиша и обличам

речта си волна с красота!

Душата гола, по детски чиста,

във радост ще я потопя!

 

Думите не бива да изчезват.

Без тях е пустош, празнина!

В безмълвие удавя се душата,

а сърцето - в горчивина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че отделихте от ценното си време, за да прочетете стихотворението ми. Емо, ти забелязваш моите дълги отсъствия. Благодаря ви, приятели, че ви има!
  • Пиши по-често, Лидия! Липсваш! 🙂
  • Последният куплет казва всичко! Поздравления!
  • Много съкровени чувства си изляла в стиха, Лидия! Моите поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...