24.08.2012 г., 10:59

За вас

861 0 1

Дай ми - светлините, времето, мъглите 

и всичко, дето криеш в теб. Дай ми - мъката, сълзите и кръговете под очите. Бъди присъда, спътник, брат. Както Едип и Изида извършили са грях. Но ние, хората - първични, зли и всеотдайни сме толкова различни, явни и безкрайни. Носи ме на гърба си както в онези басни, когато видиш, че не куцам - хвърли ме на земята с думи бясни. Но никога не си мисли, че със себе си ще се пребориш. Ако си роб - да си свободен,  без да искаш - ти не можеш. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без Име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...