23.03.2024 г., 20:11

За Виктория

938 1 0

Нежните ти, сияещи коси осветяват пътят на любовта,
и небесно-сините ти очи ме пазят от студ и тъга.
Твоята изкусно изваяна красота е като никоя друга.

Макар и да си далеч от мен, знай, че винаги ще ме вълнуваш.
Ще съм в еуфория, когато името ми споменеш.
Аз съм за теб и ти си за мен и винаги ще бъдеш, Виктория.

Дори най-мразовитата зима да ни обгърне, знай
че някъде там ще има кой да те прегърне.
И от другия край на света сърцето ми за теб ще тръпне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...