Mar 23, 2024, 8:11 PM

За Виктория

  Poetry » Love
923 1 0

Нежните ти, сияещи коси осветяват пътят на любовта,
и небесно-сините ти очи ме пазят от студ и тъга.
Твоята изкусно изваяна красота е като никоя друга.

Макар и да си далеч от мен, знай, че винаги ще ме вълнуваш.
Ще съм в еуфория, когато името ми споменеш.
Аз съм за теб и ти си за мен и винаги ще бъдеш, Виктория.

Дори най-мразовитата зима да ни обгърне, знай
че някъде там ще има кой да те прегърне.
И от другия край на света сърцето ми за теб ще тръпне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...