ZAPP (Запрян Колев)
141 2346
27.02.2011 г., 18:24 ч.

За виното и жените 

  Поезия » Хумористична
958 0 12

               За  виното  и жените

 

 

                                         Темата  бе изровена наскоро

                                         от наш  другар-поет.

 

 

Онзи  ден  чух   девиза  стар,

от времето, когато мъжът  бил е господар,

но накратко аз ще ви разкрия,

че това е вече  поетична вехтория.

Първо за виното ще се изкажа

и от собствен опит ще  докажа,

че виното днес не е вино,

а неизвестна някаква микстура

от която пада всяка  политура.

Наскоро  пих  възхваляваното  питие,

дало  смисъл на  обърканото битие.

В бутилка стъклена с лъскав етикет,

бандерол и прочее... Мискет.

За анализа  дали важи, не знам,

но  пих  го вечер, на студено, сам.

И сякаш  всичкият  вечерен  мраз

нахлу в  тялото ми,  в този късен час.

Затропах силно със зъби,

и малката надежда в мен ,виното разби.

Но друга мисъл високопарна -

"Във виното е истината" - може би е вярна.

Мискетът така проблемите ми фокусира,

че направо истински ме депресира.

Но нека  да  минем на девиза  в частта му втора

- от яд по  първата, губя  всякаква опора.

 

За жените - само хубаво  или пък нищо.

Обърках  се. Но иначе звучи пък пищно...

Било е време... За  любимата...

От мисълта  щастлива

поетът  вечер не   заспива,

на челото му вена  като чук пулсира,

а сърцето думите  във стихове събира.

Нямало е  думичката "еманципация",

нямало козметика - никаква фалшификация.

 

Вчера моята муза ме връхлита,

за  цигара първо тя ме пита

с нотки баритонни. Пушела  отскоро.

- От "Арда" кашлям, нямаш ли "Марлборо"?

Но къде "Марлборо",  казвам, у поет?!

- Всички сте еднакви, ставате  за смет!-

дрезгаво ме тя  пресича.

- Това на нищо не прилича!

Аз - като муза на поезия любовна -

съм принудена да пуша  "Арда"-та  отровна.

- Защо не отидеш при някой богаташ?

Съдба било ù и подобен антураж.

Пръстчето  изящно към  мене  сочи,

сърцето  ми от гордост ще изскочи.

И казва: - Имам ясен  план

как да се измъкна от съдбовния  капан.

- Не искам да бъда муза  вдъхновена

а с осигуровка, на заплата  назначена.

Така и вдъхновението  няма да се хàби

за поетични някакви   тахтаби.

И тя - като всичките жени -

за съдбата си мен, невинния, вини.

Пусто женско племе,

не можем да  го  разбереме,

каквото и да направиш пак,

не си разбрал. Било с обратен знак.

 

Нещо в мене се прекърши.

То, гледам... и мастилото ми свърши.

За въпросния  слогàн -

безвъзвратно той е  отживян...

Изберете  други теми.

Разбира се,  не толкова големи,

да  са пресни, да са живи -

уверявам Ви, ще бъдете щастливи.

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??