За виното и жените
За виното и жените
Темата бе изровена наскоро
от наш другар-поет.
Онзи ден чух девиза стар,
от времето, когато мъжът бил е господар,
но накратко аз ще ви разкрия,
че това е вече поетична вехтория.
Първо за виното ще се изкажа
и от собствен опит ще докажа,
че виното днес не е вино,
а неизвестна някаква микстура
от която пада всяка политура.
Наскоро пих възхваляваното питие,
дало смисъл на обърканото битие.
В бутилка стъклена с лъскав етикет,
бандерол и прочее... Мискет.
За анализа дали важи, не знам,
но пих го вечер, на студено, сам.
И сякаш всичкият вечерен мраз
нахлу в тялото ми, в този късен час.
Затропах силно със зъби,
и малката надежда в мен ,виното разби.
Но друга мисъл високопарна -
"Във виното е истината" - може би е вярна.
Мискетът така проблемите ми фокусира,
че направо истински ме депресира.
Но нека да минем на девиза в частта му втора
- от яд по първата, губя всякаква опора.
За жените - само хубаво или пък нищо.
Обърках се. Но иначе звучи пък пищно...
Било е време... За любимата...
От мисълта щастлива
поетът вечер не заспива,
на челото му вена като чук пулсира,
а сърцето думите във стихове събира.
Нямало е думичката "еманципация",
нямало козметика - никаква фалшификация.
Вчера моята муза ме връхлита,
за цигара първо тя ме пита
с нотки баритонни. Пушела отскоро.
- От "Арда" кашлям, нямаш ли "Марлборо"?
Но къде "Марлборо", казвам, у поет?!
- Всички сте еднакви, ставате за смет!-
дрезгаво ме тя пресича.
- Това на нищо не прилича!
Аз - като муза на поезия любовна -
съм принудена да пуша "Арда"-та отровна.
- Защо не отидеш при някой богаташ?
Съдба било ù и подобен антураж.
Пръстчето изящно към мене сочи,
сърцето ми от гордост ще изскочи.
И казва: - Имам ясен план
как да се измъкна от съдбовния капан.
- Не искам да бъда муза вдъхновена
а с осигуровка, на заплата назначена.
Така и вдъхновението няма да се хàби
за поетични някакви тахтаби.
И тя - като всичките жени -
за съдбата си мен, невинния, вини.
Пусто женско племе,
не можем да го разбереме,
каквото и да направиш пак,
не си разбрал. Било с обратен знак.
Нещо в мене се прекърши.
То, гледам... и мастилото ми свърши.
За въпросния слогàн -
безвъзвратно той е отживян...
Изберете други теми.
Разбира се, не толкова големи,
да са пресни, да са живи -
уверявам Ви, ще бъдете щастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
