За влюбване ми трябват два-три мига
Яви се в сайта поетеса – Вèсна!
Интелигентна, умна, интересна,
в шегите остроумна, закачлива,
доброжелателна и отзивчива,
във всяко отношение – чудесна!
И аз във Вèсна веднага се влюбих!
Към всички други интерес изгубих!
Изчезна Вèсна – появи се Майя!
Яви се и веднага ме омая!
Способна, закачлива, интересна!
По нещо ми напомняше на Вèсна!
И аз във Майя веднага се влюбих.
Към всички други интерес изгубих!
Изчезна Майя – появи се Рита!
И нея я посрещнах със възхита:
такава остроумна, интересна!
Приличаше на Майя и на Вèсна!
И аз във Рита веднага се влюбих –
към всички други интерес изгубих!
А е престъпно време да се губи -
тя трябва да се срещне, да се люби!
Обаче Рита гневно ме изрита:
- Дали си искрен откъде да зная?
Ти същото разправяше на Майя!
А същото твърдеше и на Вèсна –
че била талантлива, интересна!
Как може да си толкова неверен!
Махни ми се, че ми изглеждаш черен ...!
- Така ли, Рита!? Тъй ли, Вèсна!?
Майя?!
Че сте една и съща – вече зная!
Ала не зная как си позволяваш
че съм нечестен - мен - да обвиняваш?
Аз нямам от какво да бъда гузен –
във тебе бях и в теб останах влюбен!
Но ти!!!
Със колко ника се явяваш –
за чужда сметка да се забавляваш?
Напразно искаш мен да обвиниш -
във чувствата си аз бях постоянен,
а ти си таз, която се мениш ...!
Приятели,
и вие преценете –
и кой е по-виновния, кажете?
Лъжа бе моята любов!
Измама!
Обидно и безсмислено бълнуване!
Зарад такива философът Юм
се е съмнявал в свойто съществуване! *** Наричате Ангар "влюбчива птица", но той в разлюбването е велик: за влюбване му трябват два-три мига, а пък разлюбва винаги за миг!
Интелигентна, умна, интересна,
в шегите остроумна, закачлива,
доброжелателна и отзивчива,
във всяко отношение – чудесна!
И аз във Вèсна веднага се влюбих!
Към всички други интерес изгубих!
Изчезна Вèсна – появи се Майя!
Яви се и веднага ме омая!
Способна, закачлива, интересна!
По нещо ми напомняше на Вèсна!
И аз във Майя веднага се влюбих.
Към всички други интерес изгубих!
Изчезна Майя – появи се Рита!
И нея я посрещнах със възхита:
такава остроумна, интересна!
Приличаше на Майя и на Вèсна!
И аз във Рита веднага се влюбих –
към всички други интерес изгубих!
А е престъпно време да се губи -
тя трябва да се срещне, да се люби!
Обаче Рита гневно ме изрита:
- Дали си искрен откъде да зная?
Ти същото разправяше на Майя!
А същото твърдеше и на Вèсна –
че била талантлива, интересна!
Как може да си толкова неверен!
Махни ми се, че ми изглеждаш черен ...!
- Така ли, Рита!? Тъй ли, Вèсна!?
Майя?!
Че сте една и съща – вече зная!
Ала не зная как си позволяваш
че съм нечестен - мен - да обвиняваш?
Аз нямам от какво да бъда гузен –
във тебе бях и в теб останах влюбен!
Но ти!!!
Със колко ника се явяваш –
за чужда сметка да се забавляваш?
Напразно искаш мен да обвиниш -
във чувствата си аз бях постоянен,
а ти си таз, която се мениш ...!
Приятели,
и вие преценете –
и кой е по-виновния, кажете?
Лъжа бе моята любов!
Измама!
Обидно и безсмислено бълнуване!
Зарад такива философът Юм
се е съмнявал в свойто съществуване! *** Наричате Ангар "влюбчива птица", но той в разлюбването е велик: за влюбване му трябват два-три мига, а пък разлюбва винаги за миг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
