За Времето...и Летоброенето...

За Времето...и Летоброенето...

(опит за обяснение на Необянимото)

Летоброенето, което сме измислили

е неуспешен опит Времето да впримчим,

а тайнствата му някак си за да изчистим:

създали сме безброй религии и притчи...

Дори и хората от пещерите óще

преди на глас да могат да го произнасят,

когато гледали със страх звездите нощем

усещали, че нещо непознато ги отнася...

( ... но тайните си никой залез не повтарял

с нощта и звездните селения донесъл...)

... А името на Времето и Календара –

все още  там човек не бил и произнесъл...

За тях със изгрева и Времето започвало

и свършвало със залеза неуловимо,

и нямало значение да бъде точно:

измервано, запомнено и обяснимо...

Навярно те, щастливи вечер след умората

и в неведение живяли за проблемите,

които щели да се струпат върху хората –

да осъзнаят дръзнали загадките на Времето...

... Веднъж... Било е лято... Нощ безлунна... Късна...

Звездите на небето са били безбройно много –

от там Една от тях когато се откъснала

донесла на Земята Космичният си огън...

От хората Един, божественият пламък

взел с огънят тогава и внесъл в пещерата –

и там на Светлината и с много остър камък                                   

сам Първата черта той издълбал в стената...

... След нея се множали: черта подир чертата,

но хората разбирали от тях че остаряват,

и вечер, там край огъня, събрани в пещерата

брояли си чертиците които им остават...

... И трудно е било от тях да се приеме,

това което днес твърдим, че е безкрайно –

те знаели, че всъщност се свършва всяко време

с живота на Земята... А „Другото” е: Тайна...

... А трудно и за нас е сега да възприемем,

че във „това”, което не можем да опишем

и най-условно само наричаме го: „Време” –

минава ни Живота докато още дишаме!...

Опитвал се Човека да мери и „Безкрайното”

понеже все желаел и Бога да докосне

и взел, че произволно та разделил „Незнайното”

и Времето започнал да броѝ неснóсно...

... Животът си така на граници обричаме,

но във Летóброѐнето е паметта човешка

и Онова, което История наричаме:

с възходи и падения и с не признати грешки...

И Времето е всъщност Животът във годините,

а те са във капана на Летóброѐнето

и там броим ония, които са отминали,

и тъй се заблуждаваме, че с тях броим и: Времето!...

Дори и не дошлите броим си безразсъдно

(забравяме, че те са от Бога преброени!...)

макар че продължават, но вече във Отвъдното

и там ще бъдем вечни, обаче в Друго време!...

Но знаем и отдавна, че Времето е: „двойно” –

едното е това, което осъзнаваме...

Затворени във него желаем си достойно

и с много благородство дори да остаряваме...

А другото е: Вечност...И то е недостъпно

дори за Боговете... И само Гравитацията

там галактични орбити привлича неотстъпно

и цялата Вселена върти с Космична грация...

... Акó ли в някой ден Животът на Планетата

в Космичната си логика веднó със нас изчезне:

ще спре Летóбрѐнето, а ще остане Времето,

но вече разпиляно в Пространства междузвездни...

11.02.2019.