Човекът е самотник сред тълпата, когато някой нещо му отнеме
и бори се за малката отплата - незабелязано сърцето му да стене.
Не иска никой да отгатне за скритите му тайни и стремежи,
ни болката от личните разпятия, ни унизителните Му копнежи.
Очаква с пламенно старание да сгафи с нещо и Съдбата
и тайничкото му желание да почука на вратата...
© ВЕСЕЛИН СТЕФАНОВ Всички права запазени